two screenshots or nothing

it’s time to change the subject… really…

Някакви македонски кювлии махат с кърпички от лявата страна на автобуса на младата кучка, която заминава на учение в препинян. Тя ги гледа с тъпо умиление. Бемката на бузата, кято мога да виждам в процепа между облегалката на седалката на кучката и прозореца се уголемява при всяко помахване на кърпичката. Може да е от притискането на телефона до ухото. Опасна работа. Защото едновремнно си говорят по телефоните. Пожелават и лек път и си казват, колко много се обичат едни други. Но те ходе… Омешаната им санданска кръв ги мята в аудито и съпровождат автобуса по шосето до изхода. Бащата шофира и непрекъснато се навежда напред и надясно над волана с цел да види бемката. Продължават да махат с кърпички. В група. До последните сиви блокове на Надеждата.  Четрири кърпички долу и една от втория етаж на канонерката, понесла се със 120 км в час към границата. Е, свърши се. Край на умиленията. Отиваме на запад.